Вече е ставало дума за колелото на 4ти километър, където от много време има нужда от инсталиране на светофарна уредба. Още тогава споменах, че в ХХІ век не може да бъде оправдание, че схемата за светофара е сложна.

И като стана дума за сложни светофарни схеми се сетих за последното ми възмущение. Тъкмо приключиха задръстванията около офиса ми заради смяната на номерата, и се намери кой пак да ми вкисне настроението.

Преди седмица две ми направи впечатление, че по бул. Г. М. Димитров се образуват съмнително големи задръствания. Не само, че се образуват, но се образуват по всяко време на деня. Зачудих се за причината и ето, че я открих – някой, да не използвам нецензурни епитети в Интернет, е преконфигурирал схемата са светофара пред Национална следствена служба.

Кръстовището пред НСС е малко странно. На практика кръстовището е нормално кръстовище с две перпендикулярно кръстосани улици, но всъщност една от улиците от едната страна е портала на НСС. Основният трафик от автомобили на това кръстовище естествено е по булеварда. Не се съмнявам, че в НСС имат “техническо средство” с което да контролират светофара и да пускат зелен сигнал, когато им е необходимо. И единствения проблем с това кръстовище остава левия завой когато идваш откъм колелото на 4ти километър. С този завой се влиза в квартала, но от там не минават кой знае колко коли.

Досега светофарът работеше по схема с две стъпки: зелен сигнал за булеварда в двете посоки, след него зелено за автомобилите от квартала за ляво и дясно по булеварда. При тази схема колите, които правят ляв завой на бул. Г.М. Димитров трябва да изчакат насрещното двежинеи за да минат. За целта обаче някоя умна глава навремето е настроила зеленото на потока идващ от колелото да е с около 20 – 30 сек. по продължителен от насрещно двежищети се коли, за да могат да завият спокойно тези за левия завой. На мен лично ми се е налагало да завивам там и знам, че не е приятно да чакаш, но никога не съм имал проблем да завия безопасно.

Сега обаче, някой “гений” на научната мисъл е решил да промени схемата на светофара. Сега вече има три стъпки: зелен сигнал за колите по булеварда в едната посока, след това зелен сигнал за колите по булеварда в другата посока, и третия пас е както преди – за автомобилите от квартала. В следствие на това времето през което свети зелено в двете посоки по булеварда сумарно е същото, но за всяка от посоките е на половина. Благодарение на нововъведението се получават и гореспоменатите задръствания.

Най-големи са задръстванията сутрин и вечер – когато хората отиват и се връщат от работа. Не разбирам, толкова ли е сложно да се направи оптимизирана светофарна схема? Хората по света правят светофари, които разпознават натовареността на трафика във всяка от посоките и сами оптимизират комбинациите. Да речем, че това е прекалено напредничава технология. Но би трябвало да е възможно да се задават различни схеми за различните часове на деня, за да може да съответстват на натоварванията на пътищата в различни посоки. А у нас шофьорите се радват като малки деца на светофарните уредби с часовник. В същото време доскоро почти нямаше работеща “зелена вълна” в София.

В общи линии нещата се придвижват бавно, но напред. Макар да изглежда, че движението е със стъпка “една напред, две назад”. А за светофара пред НСС, не знам какъв проблем решиха, но знам какъв проблем създадоха (и той се вижда с невъоръжено око). Може би лесния ляв завой на това кръстовище е полезен поне за Хунта, честито…