Бях търпелив, не съм се оплаквал, че има задръствания и че е затворен центъра заради ремонта на Цариградско шосе. Но в понеделник (веднага след откриването на асфалтирания участък) минах оттам. Често казано – възмутен съм. Това е високоскоростен път – разрешените 80 км/ч. не са ниска скорост. Асфалтът е положен на “дунавски вълни”, като се движиш с по-висока скорост и целият автомобил вибрира. В това отношение старото покритие беше значително по-качествено. Не разбрах и за какво беше “мощната гестаповска машина за асфалтиране”, която чакахме толкова време да пристигне от Германия, след като резултатът е толкова ниско качество? Отправям официална покана към кмета, да го повозя един ден по новото Цариградско, защото вероятно още не е минавал от там.

Друго, от което съм възмутен са изказванията, че “правим ремонт на Цариградско“. В крайна сметка стана ясно, че правим ремонт на по-малко от 1/4 от Цариградско шосе. И тази 1/4 не беше повече разбита от останалата част от булеварда.

Да си призная, не съм учуден, защото знам какъв беше резултатът от ремонтите на бул. Вапцаров, на ул. Раковски и на други столични улици. Но все хранех някаква надежда, че поне този път няма да имаме “хубава работа, ама българска“. А само между другото – ремонтът на бул. Г. М. Димитров още не е приключил, но качеството на работата вече си личи – работниците умишлено заобикалят всички канавки по булеварда, вероятно защото е по-трудоемко асфалтирането около тях. Но канавките са пропаднали и сега резултатът е чуден нов асфалт, който не е по-добър от предишния, и кратери около канавките, още по-дълбоки от предишните.

Ремонтът на бул. Борис ІІІ в началото на годината също беше белязан от интересни хрумвания на работниците. На кръстовището на булеварда с околовръстното шосе асфалтът беше внимателно положен възможно най-плътно по ръба на пътя, случайно да не вземат да свършат работата на бригадата, която ще работи по околовръстното. Два месеца по-късно затвориха околовръстното за асфалтиране между Бъкстон и Горнобански път (точно кръстовището с бул. Борис ІІІ). Който минава от там, знае за какво безумие става дума – и двата пътя имат чисто нов асфалт, но точно на границите между двата пътя, от двете страни на Борис има по 5 метра павиран участък, който така си остана на голи павета. Парадоксът е, че и двата пътя попадат в територията на една и съща община – Столична голяма и дори в един и същ район – Витоша. Т.е. независимо от последователността на работите по ремонта, бюджетът ще дойде от едно и също място и нямаше никакви предпоставки работата да бъде така засрана.

Който е пътувал по българските магистрали, знае какво е положението и там. Не знам, от лакомия ли е това, от неграмотнос ли е или просто някакъв Балкански синдром? Както съм споменавал и по-рано, България е в Европа, от както го има континента, но не е и скоро няма да бъде в Европейския съюз, независимо какво пише върху някое хвърчащо листче, докато не се сменят няколко поколения. Защото този балкански синром така се е загнездил у хората, че скоро няма да исфиряса. А начини явно има, защото всичките ни съседи се справят по-добре. И в Гърция, и в Румъния, и в Сърбия пътищата са по-качествени от нашите. Да речем, че Гърците отдавна са по-напред. А Сърбия и Румъния? Нали се тръшкахме, че не искаме да сме обвързани за влизането в ЕС с Румъния, защото щели да ни забавят? Само дето Румъния е 100 пъти по-подредена държава от нашата. Затова е верен вица: Попитали радио Ереван: “Кога в България положението ще стане по-добро?”, а от радиото отговорили: “Вече беше”.

Добавено по-късно

За вълка говорим, а той в кошарата. След постинга, още същия ден – цъфна репортаж по бТВ за ремонта на Цариградско. Не бих казал, че хората са забелязали неравностите на третия ден, аз минах от там още първия ден и ги забелязах. Освен това наистина не са само при Орлов Мост, цялото трасе е така. Освен това, ако сега нарежат чисто новия асфалт, за да поправят дефекта, къде ще му излезе краят? Както добре знаем, дори и най-добре замазаните фуги са първото място, където зимно време пътят се напуква при замръзване.

Смятам, че фирмата, която е правила ремонта трябва да преасфалтира целия участък наново за своя сметка, както и да плати неустойки – обезщетение в полза на общината, за дето ще се наложи повторно да се затваря натоварен пътен възел в центъра на столицата. Както и повече поръчка да не видят. Само санкции до дупка ще оправят тая държава, очевидно с добро не става!

Обърнете внимание и на абсурдния диалог:

Антон Хекимян: Защо, след като това е нова настилка, трябва да се преправя наново?

Димо Пипев: А ми значи, как да ви отговоря на такъв подвеждащ въпрос? Значи, вие просто ме карате да кажа – да, то не е така, както вие ми задавате въпроса. Аз бих ви отговорил по-скоро така: нормално е, след като се направи ремонтът, да се направи така нареченият технически паспорт с неговото ниво и за неговата равност.

Не ви ли звучи като: Крушите са прекрасни плодове, но освен тях има и зеленчуци като краставицата, която пък на свой ред съдържа 95% вода… Какво ще му правят технически паспорт – то и с невъоръжено око и без висше инженерно образование се вижда, че не е направено както трябва. Вече няма да се учудя, ако след експертна оценка, се окаже, че неравностите влизат в някоя норма и всъщност всичко е наред!