Язовир Васил Коларов
Thursday, 9 Aug 2007 г.
18:56
6 коментара
100 НТО, Какво ми се случи, Щрак
От Доста години посещаваме семейно Родопите на палатков къмпинг. Всъщност баща ми ходи там с негови съученици от времето, когато там изобщо не е имало лагери и компанията е там всяка година. Обикновено аз и брат ми сме с него там, а от няколко години почти всички идват с децата си, те пък идват с гаджетата и компанията набъбва доста. Всъщност организацията е, че едни пристигат, други си заминават, трети идват по-късно и никога не е ясно кой точно и кога точно е там.
Мястото е яз. Васил Коларов, който аз го знам като Васил Коларов от дете, а наскоро установих, че вече се нарича Голям беглик. Намира се над яз. Батак и е между Батак и Широка поляна. А недалеч там е и яз. Доспат.
Честно казано аз лично не намирам романтика в горските палаткови лагери – липса на течаща вода и други градски удобства ми действат пагубно. Затова не трая повече от 2 – 3 дни. Но затова пък тези 2 – 3 дни са прекрасни. Така хем съм отишъл и съм се порадвал, хем не съм си развалил настроените. Макар че тази година отидох в петък (3 август) и се върнах в неделя (5 август) и почти през цялото време не спря да вали. Всъщност не е чак толкова страшно до момента, в който не се наложи да сгъваш палатка под дъжда.
А за тия три (даже по-скоро два, защото заминах в петък вечерта) дни успяхме да посетим и няколко обекта от 100те национални туристически обекта. Посетихме пещерите Ягодинска, Дяволското гърло и Снежанка, както и Буйновското ждрело (изключително красиво място) и Триградското ждрело, както и историческия музей и църквата в Батак, където са запазени спомени от Баташкото клане. А на връщане минахме и през Пазарджик, където спряхме в катедралната църква “Св. Богородица” (музеите не работеха в неделя).
И така за 2 дни и половина събрахме 5 печата – 3 пещери, Батак и Пазарджик. На повечето места снимах с камера, затова няма много снимки за показване. Стилян снимаше с GSM-а и от там си избрах някоко снимчици:
Илия, на тая последната сникма си излезнал сякаш току що си изял кило Смядовска луканка
Да се бяхте наговорили с брат си за едно joint-blogging. Щот сега малко застъпване се получава, а иначе можеше примерно като разказ-диалог да стане и прочее харабийки.
Гоше, не само “сякаш” е изял, смятай, че баш така е станало!
Снимката онагледява моето изключително задоволство от пребиваването ми там. Иначе, ядох повече шишове, пържоли, наденица, кюфтета, кебапчета, плескавици, а на закуска хапвах филета и шунки. Така че сухите колбаси не бяха уважени на необходимото ниво. Причината е, че са по-нетрайни, а в гората няма хладилници!
Догодина ще взема Хунта с мен, той има хладилник за луканки в жабката на BMW-то, няма да се развалят поне седмица! В багажника ще нафрашкаме чесън и козе сирене за аромат
ИИ АЗ БЯХ ТАМ, МИСЛЯ ЧЕ НА СЪЩОТО МЯСТО, ОБАЧЕ УЦЕЛИХМЕ СТРАХОТНО ВРЕМЕ, НЯМАМ СН. В МОМЕНТА, МНОГО СЪМ ДОВОЛНА…
Айдееее Илийкааа… Отече! Security breach! Sound the alarm! Насъскай ЮриЙ, макар и без брада, по нашествениците!
Ходя много често там ! Супер е !В средата на август 2009 година ще еходим цяла туристическа група за да изкачим връх “Голяма сютка”.Той е тори по височина в Родопите – 2186 метра !