Шопът е казал: “И сам да съм на опашката, па че се предредим.

София. Неделя вечер, полунощ. По улиците съм само аз и такситата. Чакам на червен светофар пред румънското посолство. Единствената кола на кръстовището съм. Зад мен пристига такси. Минава през платното за ляв завой и спира пред мен?

След 2 минути вече съм на бул. Цариградско шосе. Карам с около 90 км/ч и бавничко ускорявам. На моста на 4ти км. настигам някакво Рено. Пускам мигач и го задминавам. Колата е на дълги фарове, след като я задминавам не ги изключва. Преживях го. Вече съм набрал почти 100 км/ч. Реното дава ляв мигач, някъде на Окръжна болница ме задминава, след което дава десен мигач и пред мен завива, за да влезе в ж.к. Младост?

Стигам до кръстовището на бул. Цариградско шосе и Самоковско шосе (известно като разклона за Горубляне). Ще завивам наляво, освен мен чака още една кола отпред. Зад мен няма никого. Пристига автобус от грАдския транспорт (от линия 305). Минава през платното за направо и завива на червен светофар?

Ще цитирам Коко, не знам дали мисълта е негова или и той цитира някого: “Независимо от интелектуалното ниво на индивида човешкият конгломерат винаги ще остане купчина идиоти“.

Някои хора няма да се поправят никога. Кой ни излъга, че животът не е жесток?